ми....ето ме.
Отново объркана и отново не- сама в собствената си глава.
Отново сред тъмното в светлата стая.
Отново живея и отново не зная.
Какво не зная? Идея си нямам.
Искам да седя сред кръг от хлапенца, да им пея песните, които обичам, да им разказвам извратени приказки (не в сексуално отношение) ии, евентуално да ги направя свои последователи и поклонници.
хаха.
Не, сериозна съм. Само че нека не са българчета. Повечето българчета не са деца, а някакви киборги. Искам да са африканчета или нещо от тоя род, защото те СЪС СИГУРНОСТ не знаят какво е WoW и Lineage и са супер непокварени.
Искам.
Искам непокварени души.
Искам на сафари, да снимам лъвове,
искам да снимам ВСИЧКИ чудеса на света.
Да имам много снимки и да си ги подредя по албуми:
хора, животни, природни картини, кенефи. Примерно.
Най-лошото е, че остана ли веднъж сама, вече нямам желание да не съм сама. Което е много зле, вярвайте, зле е.
Пълно е с поуки във приказките, обаче на малките деца не им дреме за поуките, те виждат само роклите, баловете и златните обувки, така че четете Кинг and get the real thing, свикнете с мисълта, че Ка е колело.
Ка е грозна, Ка е стара, Ка е вечна, мразя я толкова, колкото я обичам.
Впрочем, как стана така, че започнах да пиша за това, което не зная и стигнах до Ка?
мразя мислите си.
Ако можех да ги чета, вероятно щях да се гръмна.
Дори не искам да си ПРЕДСТАВЯМ какво се случва в главата ми.
А сега,
нека посрещнем нощта.
