Крадец

Исках да изпиша вселена от думи преди малко.

но минаха няколко секунди.

времето ме ограби.

това е.

модерно изкуство.

Колко още.

Колко още?


And when I woke
I found she had fled
To the house down the river
And I cried all night

Because I had thought she was mine.



няма опитомявания. всичко е толкова тъжно, защото е несигурно.
и е красиво, когато повярваш, че не е.
нямам нищо против да вярвам в приказки.
нищо.

Пясъчен часовник

Изтичах- като пясък от часовник,
във пясъчна могила се превръщах.
Със спомени изпълнена до корен
с мечти се хранех и мечти преглъщах.

Изпях си песните. Ороних си листата.
Изгребах сънищата- нищо не остана
освен да се отпусна на земята
пияна от апатии, смълчана

като пиано, готово да изтръгне
последен тон от дробовете си
преди да се строши. Викът ми
бе флаг, изгубил цветовете си,

бе влак, откъсващ се от гарата
и хрипот под вода при давене.
Изтичах. И след повей във душата
не бе останало нищо за спасяване,

нито трошица, която да подскаже,
че пианото е свършило концерта си.
Заминах. Ала кой ще каже
какво оттук нататък ще намеря?

Лятото принадлежи на лудите

Малките, глупави неща са ЖИВОТЪТ.
колко често сме студени, умни и задълбочени в собствената си екзистенция и започваме да мислим над смисъла на живота?
не откриваме такъв. И това ни отчайва.

изведнъж идва ден, пълен със слънце, зелена трева и усмивки и дъската се преобръща.
всичко има смисъл.
ти имаш смисъл. докато си щастлив.
САМО докато си щастлив.

и заместо да съм студена, мъдра и вторачена с лупа над проблемите си, избирам да съм пролетна и глупаво усмихната.


само че не мога да отстоявам изборите си пред себе си.

На безпътя

Like lonely ghosts
at a roadside cross
we stay, because
we don`t know where else to go.

времето е ластик- разтяга се,
примка, капан.
мислиш си, че е едно, а то е друго.
хем не стига, хем прелива.

светът ту е малък, ту е огромен.

и всичко те притиска, и накрая сядаш на кръстопътя със със подвити крака и си оставаш там.

you don`t know ehere else to go.

Бисквитка, карамел, шоколад

Винаги ми е бил интересен начинът , по който хората си пасват. Като дупе и гащи, като карамел и кроасан, като целувка и сметана.


обичаш някого
и започваш да търсиш причини, да си правиш списъци, да изтъкваш колко е по-различен ТОЗИ човек от другите.
а всъщност?




просто го обичаш
и когато си го обикнала, не си си правила списъци колко е прекрасен. сигурно е имало нещо в очите и ъгълчето на устата, което го е подсказвало, НО
само за тебе.

и няма логика, затова е хубаво.


гледаш другите, преценяваш ги и някои си имат всичко- хубави очи, ръце, усмивка, хумор.
но ти си кроасанът, а те не са твоя карамел. Просто така.

Целият сладолед на света

Напоследък настроенията ми са точно като на бременна- я ме избива на нерви, я се разчувствам, я сълзи напират, я безпричинен инат.
и си ям като бременна.

какво е станало по всяка вероятност:
Джийзъс ме е посетил под образа на дългоопашат синигер и ме е забременил
и съм сигурна, че
НЕ ми хареса.

представете си я Ева- едно невинно детенце, седи си в райската градина и изведнъж змията я заговаря. "Поддала се е на изкушението".
хубаво, никъде не видях Господ да и забранява да слуша змията, но и друго ми е интересно : защо змията просто не е била банната от Рая?

защото Джийзъс е искал да изгони брачната двойка, да ги прецака, да им струпа едни родилни мъки и проклет живот на главата и после да си свирка от небето и да чака да му се покланят.

без повече религия.

дайте ми неприлично МНОГО сладолед и един празен, празен свят. ще изям сладоледа, ще пребродя света и ще се хвърля от Гранд Каньон.

Като смачкана рокля

"And then, I shall be your Eve."

"Together, my queen, we`ll live forever."

харесвах се повече като дете. тези глупави чувства, които толкова променят. защо трябва да те променят? и никога не е напълно хубаво и безоблачно. няма такива неща. и, да, поне година вече. : )

Годишнина от моята глупост, тъй като нашите скоро заминават,
ще мога да се напия и да го отпразнувам точно както винаги съм искала.
естествено, щеше да е по впечатляващо, ако можех да отида в някой мръсен бар, да си поръчам промишлено количество алкохол, да го гаврътна на екс и да си тръгна с най-симпатичния младеж на бара, без да му знам името.

хаха, както и да е. в крайна сметка ще ми писне да се самосъжалявам и пак ще се радвам на
това, че обичам.

Няма сънища

Напоследък не обичам да спя, защото имам чувството, че си губя времето.
а когато не спя, го губя много по болезнено, обикаляйки от стая в стая. празни стаи. не че е толкова лошо.
Исках да кажа: нямам сънища от доста време.

само някакви пясъци от разрушени кули, кости
и, майната му, защо се мъча да сложа хубави етикети на боклуците.

искам да живея в държава, където можеш да спреш непознат, да се заговорите и да ви бъде приятно, без онези сковани притеснения, страхове, опасения, че човекът срещу теб е масов убиец, или изнасилвач, или педофил, джебчия и прочие
искам да "предам нататък"
наистина, след като гледах филма половин час седях, обмисляйки няма ли да стане.
е?
е, няма да стане.
и нищо не е такова, каквото беше, когато бях на осем, във приказките с принцесите, във фантазиите, във Невърленд, няма Приказка без край, децата растат, стават възрастни и се мразят, принцът бие жена си, а тя- децата си и Хензел и Гретел отхапват от захарната къщичка и изплюват картон.
а Грозното пате си прави пластична операция, гримира се и си намира тълпа от влюбени почитатели.
Снежанка спи със Седемте джуджета едновременно
и всичо невинно си отива, това е.

май това исках да кажа. всичко невинно си отива.

Пустиня

"Безгранично щастлива"
"Безбрежно щастлива"

в дадения случай се водят синоними.
защо"бряг" да е синоним на"граница"?
вече не мога да не мисля за граница като за нещо, опасващо те със стени. нещо като затвор. но...
просто си мисля.







а вечерта е скучна.
мисленето не помага. нито спането, нито писането и всичко е ПРАЗНО. само бутилката е останала. и чувството за махмурлук, без самия него.

страданията на млад депресар" Нямам за какво да страдам. Това ме разстройва".

дали е по-лошо да се чувстваш като рокля, захвърлена на пода, принадлежала на момиче, което се е оставило да правят секс с него с цел някаква изгода и омазана със...каквото и да е...или като черупка на мида, от която току-що са извадили месото на мидата, с намерението да го изядат?


почти ме интересува. просто се зачудих.
наистиня е пустиня. но не е горещо, студено е.

The man in black fled across the desert, and the Gunslinger followed

О, ка, каква мания беше това.
Каква мания Е!
първо беше само тръпката от това да държиш в ръка самата книга, на която Кинг е посветил толкова месеци, години, талант. всичко.

после ПЪРВОТО ИЗРЕЧЕНИЕ.

после навлизането в характера на Роланд. толкова трудно и толкова прекрасно. нямаше момент, когато негова постъпка да не ми е харесала .
исках повече от Рандал Флаг, но все пак той беше достоен враг.

Еди и Сузана. Джейк и Ко.
Средният свят.
само споменавайки имената, едни тръпки те побиват...
и ка, злобната, старата ка, ка като вятъра и като колело, ка като буря, като торнадото, отнесло Дороти до страната на Оз, ка.
и Жътва.
много емоционална съм станала, пак ми е ревливо.



Жътва!
Чарю трий!
Роланд разказвачът, Роланд като камък и Роланд- момчето, което изживява единствената си лудост. по Жътва. Сюзън, оплискана с червена боя.


Bird, and bear, and hare and fish
give my love her fondest wish.


просто трябва да кажа колко е прекрасно, колко е ох, като плаващ пясък, увлича те.

зловещият Блейн, все пак ми харесваше,
забавлявах се на моментите с него.
гатанките и Еди, нетактичните шеги на Еди!



и зловещият, полумъртъв, изроден свят. пчелите, петкраките животни.
Пустошта.






А навсякъде, където беше пусто, ме обземаше ужасното чувство, че някой ме гледа иззад ъгъла и бях на нокти, на нокти.
Мия много ме плашеше. страх ме е от фанатици.
Одета-Дета- Сузана-Мия.



и вампирите, вълците от кала, тахийните и цялата им отврат.
и Лъчът, гласът на Лъча, Костенурката, Ган. по-скоро в тях бих повярвала, отколкото в Иисус, трябвало е Кинг да напише Библията.





и над всичко това ка-тетът.
не мога да я опиша тази дума.
мога просто да я кажа. ка-тет. ан-тет.
жертвани, умиращи, живи, заедно.
разпадането беше най-тъжно.


и
накрая
-ужасно мразех, че е край
но
стигнах до Кан`-Ка Но Рей.



и оттам нататък...какво да кажа. преди да стигна до края се бях наслушала да разочаровани фенове на Кинг, които не харесват края.
те не разбират. такъв трябва да бъде. и Кинг трябва да е там, всичко е правилно.
При първа възможност я почвам пак, защото
човекът в черно бягаше през пустинята

а Стрелецът го следваше.
"Не убивам с револвера си- който прави това, е забравил името на баща си.
Убивам със сърцето си."

Винаги, Стрелецо.
мания е меко казано.

Цигарен дим

има ги такива моменти. Дни, дори.
иска ти се да запалиш, защото за миг ти се струва, че цигарата ще облекчи всичко и ще го издуха навън, с цигарения дим. с вятъра.







по дяволите, иска ти се да се напушиш, да се напиеш като свиня и да ревеш, легнала на пода, като момичетата от филмите.
иска ти се да си вземеш дозата.
оставете цигарите. не говоря само за цигарите.
искаш своята доза внимание, щастие, спокойствие, индивидуалност. искаш ВСИЧКО.



да, точно онези дни.
чувстваш се като обелка от банан и обикаляш от стая в стая.
обикалянето не помага.
какво да направиш?
да крещиш? да пееш? да готвиш, да четеш? икогато нищо не помогне?
и аз не знам, не.
има едни места- като плажа, безлюдния плаж- на които, дори и сам, се чувстваш приятно.
във всеки случай, по- приятно, отколкото между четири стени и куп грозни мебели и дребни вещи, които ти напомнят за тебе, за това, което не искаш да си
за това, което си направил
и което не си
за тебе.



изобщо не си обичам дома.
впрочем, домът ми?
предполага се да бъде мястото, където дълго си живял и свързваш с детството си,
мястото, където винаги се завръщаш или искаш да се завърнеш.
отраснах в Габрово, but I don`t give a shit bout the house
Само за детството ми е жал. без предмети.


и така, цигари.
малки бели въдички, с които ловиш самовнушения.
не, не пуша.
и не, няма да пуша.







животът ли е кошче за боклук и хората ли са боклуците? или животът е боклук, а ние сме кошчетата? защо и двете пасват?

Звездите наблюдават хората нощем

Класифицират си ги по видове и сигурно си мечтаят да ги посетят един ден. : )

Нямах избор дали да обичам небето или не, заради баща ми,
рисунките с Космос, Стар Уорс, книгите, далекогледът, всичко.
просто така стана, че заобичах дори думичката Космос.
май знаех съзвездията някога?
не би трябвало да забравям толкова лесно.

нямах избор. и добре, че не беше така с религията.
тук избор имах- имах си кръстче, иконка и детска Библия и нашите като че ли ме оставиха да си реша да се покланям ли пред Бог или да му пикая на божествената воля..
..и това бе добро. : )

във втори клас размених кръстчето за очила с формата на сърца
още си ги спомням, толкова хубави бяха -.-
е, нашите ме накараха да разваля сделката, но важен е жестът.

Ру каза, че самият факт, че искам да докажа че нещо, в което не вярвам, не съществува, значи, че вярвам в него.
хахаха?
аз съществувам. мога ли да вярвам в себе си? а в кактуса на прозореца?
виждам много повече християни отколкото християнки край себе си ; религия, която дава на мъжете оправдание да наричат жените ребра..естествено.

Господ е бил знаете ли какво?
правил е суша, небе , вода, животни- вършил е тежка работа. занаятчия. и като всеки занаятчия, който върши нещо за пръв път, той е създал мъжа за проба, а жената...е била по- съвършеното произведение.
няма ли логика? : )




а, що се отнася до небето. изведнъж ми хрумна.
Къде се е предполагало да си седи Бог, докато създава света? като малка си го представях точно там, на небето.
и изведнъж осъзнавам, че небето е направено впоследствие.
в Космоса ли е седял? там ли се връщаме?
във Великото Нищо?
а кой го е създал това Велико Нищо?
На Господ Шефа?
и, изобщо, има ли тази матрьошка начало или е безкрайна?

ще зарежа това.

искам да мога да гледам звездите.

Егоизъм

Колко е тъжно, че се вре навсякъде. И по много.
И в изкуството го има, в онази себична любов на твореца към сътвореното от него. Не че е нещо ужасно.
просто хората ще живеят по-добре без

а) егоизъм
б) самота
в) благоприличие
г) избиване на тюлени
д) боклук по улиците
е) шкембе чорба
ж) фалш
з) всички гореизброени

заградете вярното кръгче. ха-ха.

искам да ям банани с течен шоколад, после да се изтегна във гигантско легло със снежно бели чаршафи и да чета, чета цял ден а, вечерта, цялата вечер да слушам музика. СИЛНО. и да прегърна някого.
не искам никакъв живот.

не го искам, онзи нормалния, общоприетия живот, който трябва да изживее всеки. детство, училище, реализация, работа, семейство, деца, смърт.
искам толкова много . толкова невъзможно.

наистина, в мене живее едно ПРЕКАЛЕНО наивно, ревливо дете.
трябва да измислят операция за премахване на това, трябва.
Обез-питър-панизиране, например

и това е ежедневие.