Аз съм мила- деликатна, тактична, изслушваща, поривиста, предана до глупост или лудост или всичко заедно и, каквото и да си мислят всички,
и каквото и да си мисля аз-
не съм празна.
няма да си го позволя.
Дори да се разтварям трудно и все да ходя с бронята на гръб.
Дори другите да са по-красиви, и по-синеоки, по- със походката на Натали Портман - никога няма да си позволя да съм празна.
Просто имаш задължения, не можеш да бягаш от всички. Задължението да си нормална и поне що-годе, удебелявайки линиите да се вписваш в околната среда, да не си твърде груба с едни и твърде мила с други, защото, виждате ли, привлекателно звучи да "бъдеш себе си", но имаш нужда от нещата, които налагат рамките.
От хората, които налагат рамките.
Все стъпваш по тънък лед някъде, все се стараеш да свикнеш да си /insert random word/
О, хора, край които не стъпвам по лед- благодаря ви. Не знам защо говоря в множествено число, при положение, че май сте само един- или не, двама.
Но благодаря- от дъното на бодливото ми аз.
Наистина съм бодлива, не мога да се спася от това.
Обаче го казах някъде- мога да съм и "само усмивка".
