And your bird can sing

Здравей, Крис,
не обръщай внимание на факта, че се обръщам към тебе, правя го така, както Кърт се обръщаше към дневника си със "Dale" и изобщо...както хората, които дават имена на дневниците си имат нужда да се обърнат към някого. Само че моят човек е истински.
Ха, suck on that, humanity.

Ще ти кажа само едно конкретно нещо : винаги има още слънце.





















You tell me that you`ve got everything you wanted
and your bird can sing,
but you don`t get ME,
you don`t get me.


На днешна дата- изпълнена съм с един млад ентусиазъм, очакване за нещо хубаво, както сес лучва винаги, когато знаеш, че ще прекараш нощта далеч от вкъщи. Дава ти усещане за свобода, за нереална свобода.
Преди да се върнеш и да се сетиш колко задължения имаш, колко неща, които ти забраняваш да правиш това, което искаш, да тъпчеш тревата, да късаш цветята, да живееш...червени табелки за всичко.

Но, общо взето, засега усещането стои.
Усещането, че все пак ТРЯБВА да стане точно така, както става във мечтите ми.

Та, реших, че това е мястото, където мога да си пускам новоизлюпените текстове. Всичко по десктопа и папките ми е такава каша- почти колкото бившата ми стая.


Заглавията винаги са ми били проблем

We`re lying on the grass,
smiling drowsy, so high,
it seemed we could see the sky
below.
Nobody knows
our way to go.
Maybe they`ll search us
but no one can,
no one can reach our magical land.
Noone can track
us down-
high in the sky or down on the ground.

chorus:

I`m lying still in the sunbeams
Carve my heart with
the knife of dreams.
I`m holding your hand,
I`m lying still,
help me find my magical field.

We`re lying on the ground
and the time is so slow-
I`ve never felt so high
or so low.
Nobody knows
our way to go.
Maybe they`ll search us-
well, but they cant`t
they can`t reach us with their dirty hands.
Time is so slow..
and so fast.
We`re running and standing still on the grass.

chorus.



Addie.