събота, 11 септември 2010 г.

Armies of sunbeams

И тъй.

Инспирирана от тази сутрин- или по-скоро от настъпващия обед- мисля да кажа още нещо :
режисьорите са повече артисти, отколкото хората си мислят.














А смехът е нещото, което най-много харесвам във хората.
Не съм виждала човек, който да е по-хубав намръщен, отколкото усмихнат.














А, и да, готова съм да платя на човек, който ще ми прави клипчета във всеки един хубав миг от живота ми- сериозна съм. Искам такива клипчета. Тонове.

Ще ги опаковам в един кашон, ще ги оставям да престоят година и след това ще ги гледам...и ще се смея...и сигурно ще плача.
Колко искам да заключа всеки един момент от живота си в кутия!
Home videos ftw.

Мислех да седна да пиша текст, обаче заместо това ще правя салата. Teh call of duty... Но ще пиша, щом се върна, на момента.





















А, да....надявам се, че тази вечер ще се вършат глупости.

Няма коментари:

Публикуване на коментар