Защо- защото направих нещо лейм, достойно за едно средностатистическо момиченце, пълно с розови мечти и "любовни" тревоги.
Дори не мога да го кажа публично.
:Д
Както и да е,
след това изпитах желание да тичам.
Валеше, нали, въздухът миришеше на дъжд, а на мене гърлото ми се стягаше и просто имах НУЖДАТА да тичам.
Излязох. Хората бяха малко и това ме мотивира.
Тичах.
"..това, което, остава да направя пак е да бягам. За кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам.."
Задъхвах се. Дишах. Никога преди не съм се чувствала толкова жалко
сякаш...
съм в началото.
Сякаш ничие настроение не се е оправяло.
Сякаш съм се върнала няколко месеца назад.
Аплодисменти за машината на времето. Включи се във СТРАХОТЕН момент.

И така...не се разбирам.
Искам да отида в горяща сграда и да спася някого.
Това определено ще ме разсее.
Защо няма горящи сгради?
[23.6.2010 г. 22:41:23] джинджър: тези хора ме убиват
[23.6.2010 г. 22:41:33] Char: кои хора? хората?
[23.6.2010 г. 22:42:44] джинджър: тези, които коментират
[23.6.2010 г. 22:43:04] Char: хората, значи
[23.6.2010 г. 22:43:08] Char: да
[23.6.2010 г. 22:43:11] Char: не харесвам хората