петък, 18 юни 2010 г.

Another mess

Ей така пиша- за да гледам черните буквички, картинките, драсканиците и да си казвам "Ето ме, това съм аз".
тези оплаквания, и радости, и вълнения и думички, които само аз разбирам
и яд и усмивка
и тъй като си имам от всичко, не би трябвало да съм нещастна.

Верен отговор.






Hey, Jude, don`t make it bad...


take a sad song
and make it better...








Ето ме, това съм аз.
Изобщо не ме бива в описанията. Иначе не съм трудна. Какво ми има тогава? Нали колкото си по-лесен, толкова е по-лесно?

Screws fall down all the time, the world is an imperfect place.

Who wants to live forever?

I DON` T.

Не е ли очевадна веригата- празнотата те подлудява, самотата е празна, вечността е самотна. Искам своята краткост и завършеност.

но пък така става при музиката- обичаш я, дори да не си съгласен с нея.

2 коментара: