Една муха се блъсна във стъклото

Нямам какво много да кажа. Не е от тия вечери, когато се изливам, нито от тия сутрини.
не е от тия моменти.
мога да мълча...едно дълго, виртуално мълчание.















Защото има хора край мен и съм сама. Не преувеличавам и не съм депресирана. Просто сама. Местенето, новите класове, училища, улици.
през това време всички си намираха сродните души. Аз пътувах.

Обичам гарите, но не и влаковете.

разбирате ли? не и влаковете. Лека нощ.