След дългия, ади-завръщащ се пост, ми се пише пак. нещо мъничко.
ей така, за това, че ядох пица и че пак започнах Нещо-като-книга.
имам ги такива с дузини...
Пълна съм с начала и нито един край.
не звучи лошо, обаче е.
Отново Флойд-мания. Особено Echoes..
ето какво правя: когато ми се пише поезия (та дори и проза) си пускам Ехо и си я превъртам, пак и пак. И пак.
Не мога да го опиша сега, обаче чувството на прекършване. знаете ли го?
разбира се, че го знаем. то всъщност, тъй да се каже... ние го знаем най-добре. ние, младите, непокорните, целещите се високо и падащите от висините.
ОтговорИзтриванечупенето вътре в нас. нда. обичам да те чета.
ОтговорИзтриванеОмг, благодаря, и аз вас ^__^
ОтговорИзтриванеа това чувство..
много е неописващо се, но, да, познато
познато на всички.