А във Фейсбук не искам да пиша- твърде е разголено там, хора, тълпи.
Мразя тълпи...не съм споменавала. Блъсканици, масовки, претъпкани улици, ХОРА ХОРА ХОРА
хора.
Само на концерти ме обхваща едно топло, колективно чувство- сякаш обичам хората край мен и те ме обичат.
И тогава сякаш това, което няма смисъл, внезапно ИМА.
Но концертът свършва, аз си тръгвам и оставам сама и е нощ.
не бъдете сами нощем
и не бъдете сами на Нова Година.
Не бъдете сами.
Изобщо не е лошо да плачеш. Лошото е, когато не можеш.
И не е лош гневът, а апатията.
Ако нямаш сърце да ти е тъжно
е най-лошото.
Уви, на теория...
Имах всичко по едно време, и го знаех. Едно златно време...когато умеех да се смея на ТАКИВА глупости, и не само на глупости, на всичко. Щастлива- почти 24/7.
Оттогава се питам какво стана.
Не бях аз. Или бях?
Може би ми трябва рентген- да видя какво се е прецакало, какво е умряло вътре в мен, и аз не зная
Но Коледа не ми трябва.
О, не.
Нова Година- о, не.
Тържеството на самотата. Празниците на смъртта. С година по-близо до нея, с година по-променени, с година по-далеч от хубавите спомени
и фойерверките само те подсещат
"А ето как беше преди.."
Не, не ми трябва нищо, освен празно кътче на края на света.
не бъдете сами.
ОтговорИзтриванеучудващо е, че все още някой ме чете :о
ОтговорИзтриване*.*
Как мразя Нова Година... целият този крясък, фойерверките, обещанията нещо да се промени.. На календара ми тези два дни се сливат. Превръщат се в дълъг сън, далече от тълпата.
ОтговорИзтриванеУви, и аз я мразя, аз мразя повечето празници. Лошото е, че няма как да се празнува, защото не-празнувайки се чувствам още по-гадно.
ОтговорИзтриване