Та, аз и Коледа.
Аз и моята омраза (с годините така се случи) , моята ненавист към Коледа, аз и Коледа сме сапун и олио и не се обичаме- аз не паля лампички, а чудеса не ми се случват.
Не, не паля лампички и все още нямам елха. Сигурно няма и да имам. И чудо няма да имам- знаете ли кое би било чудо?
Да бъда щастлива на Нова Година. Но о, знам, че няма да стане, защото имаме сделка- аз и Коледа. Тя не закача мене, аз не закачам нея и се подминаваме една друга, вдървени и апатични.
Какво искам за Коледа ли, charming?
Искам веднъж завинаги да полудея. Напълно- не така, неофициално. Искам да се загубя в собственото си съзнание, да ме пъхнат в лудница и да си остана там, просто да си остана- в стая с меки стени, далеч от всичко, бягайки от всичко
Да, подарък?
Искам път за бягство.
Моля.
искам просто да зарежа всеки един аспект от живота си- тези, които мразя, тези, които обичам, да ги зарежа и да тичам, докато не стигна до последния ръб.
И тогава ще седна там, с крака, провесени надолу, там ще остана...
..трябва само да има звезди.
Разбирате ли?
Но аз имам сделка с Коледа и нямам право на желания, имам право само на малката си, жалка, лична, противоречаща омраза към пластмасовия снежен човек на центъра, радиото със коледни кавъри- пети и слушани до дупка- и хората, които празнуват.
Весели празници.
: )
Няма коментари:
Публикуване на коментар