вторник, 28 декември 2010 г.

Мед със сол

Аз- ужасно същество, пълно с претенции, не съм Уенди, но съм се промъкнала в Невърленд и не ми се излиза оттам и знам, знам, знам, знам, че не съм единствена
и че е толкова нормално тийнейджърите да мечтаят глупавите си мечти за един различен свят и бъдеще без плащане на сметки и ходене на пазар за чушки
но аз съм ТОЛКОВА пристрастена.
Не ме мразете, дори аз да ви мразя. Просто съм болна.

Не ме мразете, дори да ви обичам. Просто прекалявам със тези нереални светове. Както прекалявах със пиенето на Стрепсилс някога. Прекалявам със обичта си към мъртъвци, към гейове, към несъществуващи. Прекалявам със невидимите диалози.



[27.12.2010 г. 22:52:14] Char: може да стане като по филмите
[27.12.2010 г. 22:52:18] Char: пускаме лотария
[27.12.2010 г. 22:52:19] Char: и печелим
[27.12.2010 г. 22:52:21] Char: щото ни е писано

[27.12.2010 г. 22:52:23] Дъф(ка): уау, да
[27.12.2010 г. 22:52:24] Дъф(ка): : ;д
[27.12.2010 г. 22:52:24] Char: да станем велики
[27.12.2010 г. 22:52:26] Char: :Д
[27.12.2010 г. 22:52:31] Дъф(ка):: щях да кажа да завладеем света
[27.12.2010 г. 22:52:33] Дъф(ка):: то същото

Но чакам съдбата си от....
не ми се брои на пръсти.

Пълно с претенции същество ли казах? И средностатистическо мрънкало също. Но вече дори не се старая да се измъкна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар