Няма сънища

Напоследък не обичам да спя, защото имам чувството, че си губя времето.
а когато не спя, го губя много по болезнено, обикаляйки от стая в стая. празни стаи. не че е толкова лошо.
Исках да кажа: нямам сънища от доста време.

само някакви пясъци от разрушени кули, кости
и, майната му, защо се мъча да сложа хубави етикети на боклуците.

искам да живея в държава, където можеш да спреш непознат, да се заговорите и да ви бъде приятно, без онези сковани притеснения, страхове, опасения, че човекът срещу теб е масов убиец, или изнасилвач, или педофил, джебчия и прочие
искам да "предам нататък"
наистина, след като гледах филма половин час седях, обмисляйки няма ли да стане.
е?
е, няма да стане.
и нищо не е такова, каквото беше, когато бях на осем, във приказките с принцесите, във фантазиите, във Невърленд, няма Приказка без край, децата растат, стават възрастни и се мразят, принцът бие жена си, а тя- децата си и Хензел и Гретел отхапват от захарната къщичка и изплюват картон.
а Грозното пате си прави пластична операция, гримира се и си намира тълпа от влюбени почитатели.
Снежанка спи със Седемте джуджета едновременно
и всичо невинно си отива, това е.

май това исках да кажа. всичко невинно си отива.