Изтичах- като пясък от часовник,
във пясъчна могила се превръщах.
Със спомени изпълнена до корен
с мечти се хранех и мечти преглъщах.
Изпях си песните. Ороних си листата.
Изгребах сънищата- нищо не остана
освен да се отпусна на земята
пияна от апатии, смълчана
като пиано, готово да изтръгне
последен тон от дробовете си
преди да се строши. Викът ми
бе флаг, изгубил цветовете си,
бе влак, откъсващ се от гарата
и хрипот под вода при давене.
Изтичах. И след повей във душата
не бе останало нищо за спасяване,
нито трошица, която да подскаже,
че пианото е свършило концерта си.
Заминах. Ала кой ще каже
какво оттук нататък ще намеря?
Няма коментари:
Публикуване на коментар