Like lonely ghosts
at a roadside cross
we stay, because
we don`t know where else to go.
времето е ластик- разтяга се,
примка, капан.
мислиш си, че е едно, а то е друго.
хем не стига, хем прелива.
светът ту е малък, ту е огромен.
и всичко те притиска, и накрая сядаш на кръстопътя със със подвити крака и си оставаш там.
you don`t know ehere else to go.
Няма коментари:
Публикуване на коментар