Бисквитка, карамел, шоколад

Винаги ми е бил интересен начинът , по който хората си пасват. Като дупе и гащи, като карамел и кроасан, като целувка и сметана.


обичаш някого
и започваш да търсиш причини, да си правиш списъци, да изтъкваш колко е по-различен ТОЗИ човек от другите.
а всъщност?




просто го обичаш
и когато си го обикнала, не си си правила списъци колко е прекрасен. сигурно е имало нещо в очите и ъгълчето на устата, което го е подсказвало, НО
само за тебе.

и няма логика, затова е хубаво.


гледаш другите, преценяваш ги и някои си имат всичко- хубави очи, ръце, усмивка, хумор.
но ти си кроасанът, а те не са твоя карамел. Просто така.