четвъртък, 25 март 2010 г.

Цигарен дим

има ги такива моменти. Дни, дори.
иска ти се да запалиш, защото за миг ти се струва, че цигарата ще облекчи всичко и ще го издуха навън, с цигарения дим. с вятъра.







по дяволите, иска ти се да се напушиш, да се напиеш като свиня и да ревеш, легнала на пода, като момичетата от филмите.
иска ти се да си вземеш дозата.
оставете цигарите. не говоря само за цигарите.
искаш своята доза внимание, щастие, спокойствие, индивидуалност. искаш ВСИЧКО.



да, точно онези дни.
чувстваш се като обелка от банан и обикаляш от стая в стая.
обикалянето не помага.
какво да направиш?
да крещиш? да пееш? да готвиш, да четеш? икогато нищо не помогне?
и аз не знам, не.
има едни места- като плажа, безлюдния плаж- на които, дори и сам, се чувстваш приятно.
във всеки случай, по- приятно, отколкото между четири стени и куп грозни мебели и дребни вещи, които ти напомнят за тебе, за това, което не искаш да си
за това, което си направил
и което не си
за тебе.



изобщо не си обичам дома.
впрочем, домът ми?
предполага се да бъде мястото, където дълго си живял и свързваш с детството си,
мястото, където винаги се завръщаш или искаш да се завърнеш.
отраснах в Габрово, but I don`t give a shit bout the house
Само за детството ми е жал. без предмети.


и така, цигари.
малки бели въдички, с които ловиш самовнушения.
не, не пуша.
и не, няма да пуша.







животът ли е кошче за боклук и хората ли са боклуците? или животът е боклук, а ние сме кошчетата? защо и двете пасват?











2 коментара:

  1. hubavi razmishlenia, cigarenia dim si e blagodatna tema. a i imash prekrasni snimki, kato specialno pyrvata i chetvyrtata <3.

    ОтговорИзтриване
  2. Woo, мерси, мерси.
    цигарите стават за размишления и за снимки, сиреч за всичко, освен за пушене. :Д

    ОтговорИзтриване