Винаги ми е бил интересен начинът , по който хората си пасват. Като дупе и гащи, като карамел и кроасан, като целувка и сметана.
обичаш някого
и започваш да търсиш причини, да си правиш списъци, да изтъкваш колко е по-различен ТОЗИ човек от другите.
а всъщност?
просто го обичаш
и когато си го обикнала, не си си правила списъци колко е прекрасен. сигурно е имало нещо в очите и ъгълчето на устата, което го е подсказвало, НО
само за тебе.
и няма логика, затова е хубаво.
гледаш другите, преценяваш ги и някои си имат всичко- хубави очи, ръце, усмивка, хумор.
но ти си кроасанът, а те не са твоя карамел. Просто така.
awwww ♥
ОтговорИзтриванеда, нали е така? :Д
ОтговорИзтриване