The man in black fled across the desert, and the Gunslinger followed

О, ка, каква мания беше това.
Каква мания Е!
първо беше само тръпката от това да държиш в ръка самата книга, на която Кинг е посветил толкова месеци, години, талант. всичко.

после ПЪРВОТО ИЗРЕЧЕНИЕ.

после навлизането в характера на Роланд. толкова трудно и толкова прекрасно. нямаше момент, когато негова постъпка да не ми е харесала .
исках повече от Рандал Флаг, но все пак той беше достоен враг.

Еди и Сузана. Джейк и Ко.
Средният свят.
само споменавайки имената, едни тръпки те побиват...
и ка, злобната, старата ка, ка като вятъра и като колело, ка като буря, като торнадото, отнесло Дороти до страната на Оз, ка.
и Жътва.
много емоционална съм станала, пак ми е ревливо.



Жътва!
Чарю трий!
Роланд разказвачът, Роланд като камък и Роланд- момчето, което изживява единствената си лудост. по Жътва. Сюзън, оплискана с червена боя.


Bird, and bear, and hare and fish
give my love her fondest wish.


просто трябва да кажа колко е прекрасно, колко е ох, като плаващ пясък, увлича те.

зловещият Блейн, все пак ми харесваше,
забавлявах се на моментите с него.
гатанките и Еди, нетактичните шеги на Еди!



и зловещият, полумъртъв, изроден свят. пчелите, петкраките животни.
Пустошта.






А навсякъде, където беше пусто, ме обземаше ужасното чувство, че някой ме гледа иззад ъгъла и бях на нокти, на нокти.
Мия много ме плашеше. страх ме е от фанатици.
Одета-Дета- Сузана-Мия.



и вампирите, вълците от кала, тахийните и цялата им отврат.
и Лъчът, гласът на Лъча, Костенурката, Ган. по-скоро в тях бих повярвала, отколкото в Иисус, трябвало е Кинг да напише Библията.





и над всичко това ка-тетът.
не мога да я опиша тази дума.
мога просто да я кажа. ка-тет. ан-тет.
жертвани, умиращи, живи, заедно.
разпадането беше най-тъжно.


и
накрая
-ужасно мразех, че е край
но
стигнах до Кан`-Ка Но Рей.



и оттам нататък...какво да кажа. преди да стигна до края се бях наслушала да разочаровани фенове на Кинг, които не харесват края.
те не разбират. такъв трябва да бъде. и Кинг трябва да е там, всичко е правилно.
При първа възможност я почвам пак, защото
човекът в черно бягаше през пустинята

а Стрелецът го следваше.
"Не убивам с револвера си- който прави това, е забравил името на баща си.
Убивам със сърцето си."

Винаги, Стрелецо.
мания е меко казано.